![]() |
Световната литература в огледалото на Нобеловата награда
Снимка ©
DFA
|
Нобеловата награда за литература е едно от най-престижните международни отличия в света на словото и културата. Учредена през 1901 година, тя символизира признанието за изключителен принос към световната литература и културното наследство. Присъждането й се осъществява от Шведската академия в Стокхолм, като до момента е връчена 117 пъти, а общият брой на носителите достига 121. Това разминаване се дължи на случаите, когато наградата е била присъждана на двама лауреати едновременно, както е било през 1904, 1917, 1966 и 1974 година. Въпреки че наградата е учредена преди повече от век, никой автор не е удостояван с нея повече от веднъж, което подчертава уникалността на всяка литературна личност, която получава това признание.
Интересен факт е, че най-младият лауреат е британският писател и поет Ръдиърд Киплинг, който през 1907 година, на 42-годишна възраст, получава наградата за своята "Книга за джунглата". От друга страна, най-възрастният носител е британската писателка Дорис Лесинг, която през 2007 година е удостоена с наградата на 88 години. Жените, които са получили Нобелова награда за литература, са 18, като първата е шведската писателка Селма Отилиана Лувиса Лагерльоф. През 2024 година лауреат стана южнокорейската авторка Хан Канг, което показва все по-голямото международно представителство и разнообразие сред носителите.
Първият лауреат на наградата е френският поет Рьоне Сюли Прюдом, а двама души са се отказали да получат отличието – руският писател Борис Пастернак през 1958 година и френският философ Жан-Пол Сартър през 1964 година. В историята на наградата има и забележителни случаи като този с Уинстън Чърчил, който през 1953 година получава наградата за литература, докато е министър-председател на Великобритания. Той е номиниран 21 пъти между 1945 и 1953 година, като два пъти е бил номиниран и за Нобелова награда за мир.
Сред авторите, които получават наградата още след първата си номинация, са Рабиндранат Тагор, Луиджи Пирандело, Пърл Бък, Бъртранд Ръсел и Уилям Фокнър. В същото време, най-често носителите на Нобелова награда за литература пишат на английски език – 29 пъти, следвани от френски – 15, немски – 13 и испански – 11. Това отразява силното влияние на английската и европейската литература в световен мащаб.
През 2018 година наградата за литература не беше присъдена поради вътрешни кризи в Шведската академия, свързани с разкрития за сексуални посегателства и финансови злоупотреби. През 2019 година обаче, въпреки скандалите, бяха обявени двама лауреати. За да се възстанови доверието, академията създаде нов Нобелов комитет по литература, съставен от петима членове на Академията и петима външни експерти – критици и издатели.
Въпреки че наградата е предназначена за цялостно творчество, има случаи, когато е отличавано конкретно произведение. Сред тях са "Тихият Дон" на Михаил Шолохов, "Старецът и морето" на Ърнест Хемингуей, "Буденброкови" на Томас Ман и други. Тези случаи подчертават, че освен за цялостен принос, наградата може да бъде и за изключителни литературни произведения, които остават в историята.
Дизайнът на Нобеловия медал за литература е създаден от шведския скулптор Ерик Линдберг. Той изобразява млад мъж, седнал под лаврово дърво, който слуша и записва песента на музата, символизирайки вдъхновението и творческия процес, които са в основата на всяка голяма литература.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
![]() |